Книгата, която искате всички, които обичате*, да прочетат *(а може би и някои, които не обичате)

...Когато старата травма е заровена дълбоко в душата ни, тя не се изразява толкова с много думи, а е по-скоро като "свободно плаваща" тревожност или вкоренено постоянно безпокойство - и ние не можем просто да я отхвърлим с логика. Това не е знак, че сме сломени, а само показва, че сме станали по-чувствителни към крехкостта на живота. Когато сме преживели голяма загуба, не можем да приемем за даденост, че хората около нас няма да ни напуснат по същия начин, и безгрижният и лекомислен подход към живота често отстъпва място на не толкова гъвкав, по-боязлив стил. Един от проблемите, свързани с него, е, че когато всичко върви добре, вместо да се радваме, се страхуваме, че то ще ни бъде отнето. Насърчавам хората, които се борят с това да се опитат да живеят повече в настоящето, а не в миналото или в бъдещето...

Из книгата