Преподобни Паисий Светогорец, Слова, том I: С болка и любов за съвременния човек

Книгата е преведена и отпечатана с благословението на игуменията и сестринствотопна манастира "Свети Иоан Богослов", Суроти Биографична бележка Блаженият старец Паисий (в света Арсений Езнепидис) е роден във Фараса Кападокийска на 25. 07. 1924 г. Дошъл в Гърция при размяната на населението (През 1924 г. по силата на международен договор гърците от Мала Азия се преселват в Гърция, а турците, живеещи в Гърция, се заселват в Турция - б. пр. Водела се от 1944 до 1948 г. между правителствените войски и комунистически партизански отряди - б. пр.) и пораснал в Коница. Още от детските си години живеел като аскет. Намирал наслада в житията на светиите и с извънмерна ревност и удивителна точност се стремял да подражава на техните подвизи. Отдавал се на непрестанната молитва и едновременно с това развивал у себе си смирението и любовта. Изучил занаята на дърводелството, та и в това да подражава на Христа. В армията служил три години и половина като радист по време на гражданската война, живеейки и там като подвижник. По време на военните операции се отличил с мъжеството си, саможертвеността си, нравствеността и дарованията си. След като изпълнил дълга си към Родината, поел пътя на монашеския живот, за който копнеел от малък. Още живеейки в света, бил сподобен с божествени преживявания, но след като станал монах благоволението на Господа, на Света Богородица и на светиите било проявено към него много по-силно. Подвизаваше се на Света Гора, в манастира "Стомион" - Коница, и на Синайската планина. Живееше скришом, отдавайки себе си на Бога, а Бог го яви и го даде на целия свят. Наставляваше, утешаваше, лекуваше, упокояваше множеството хора, които прибягваха към него. Светата му душа преливаше от божествена любов и преподобният му облик разпръскваше лъчите на Божията благодат. По цял ден неуморно събираше човешката болка и разпръскваше божествено утешение. След мъченически страдания и болки, които, както казваше, му принесли повече полза, отколкото подвижническите подвизи през целия му живот, почина в Господа на 12. 07. 1994 г. в манастира "Свети Иоан Богослов" до село Суроти, Солунско. Бе погребан там, до храма на свети Арсений Кападокийски. Неговите молитви да имаме. Амин.