Преподобни Паисий Светогорец - Слова, том 6, За молитвата

“А кога се молите, не говорете излишно като езичниците, (...) защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него.” (Мат. 6:7-8) “Трябва постоянно и непрестанно да казваме Иисусовата молитва. В сърцето и ума трябва да става единствено Христовото име. Когато изоставяме молитвата си, която е нашето общуване с Бога, дяволът намира начин да ни помрачи с помисли. Така ние преставаме да знаем какво искаме, правим или казваме.” “Душата постоянно трябва винаги да бъде готова и будна, и винаги във връзка с духовната “главна квартира”, т.е. с Бога. Само тогава тя ще се чувства сигурна, изпълнена с надежда и радост. Когато бях в армията по време на войната, бях свързочник. Забелязвах, че се чувстваме сигурни само когато се свързваме с щаба на армията всеки час. Когато връзката беше ограничена на всеки два часа, се чувствахме малко несигурни, а понякога, когато можехме да се свържем само сутрин и вечер, се чувствахме неразположени, самотни и изгубени. Същото е и с молитвата. Колкото повече се молим, толкова по-сигурни се чувстваме в духовно отношение.” “Когато някой се занимава с ръчна работа, това му помага да казва Иисусовата молитва и същевременно да работи. Но когато извършва по-фина работа, която изисква съсредоточаване, например когато кара кола или оперира болен, също трябва да казва Иисусовата молитва, за да му помага Бог и да го просветли; но тогава трябва да се моли в сърцето си, а ума да използва за съсредоточаване върху работата си, и така да избегне всякаква грешка.” “Когато страдаме поради тесногръдие, трябва да се молим за Божия намеса. Ако Той не се намеси и не помогне, тогава кога друг път ще го стори?” “Трябва да се молим за другите хора с разкаяние и болка в душата си. Можем да постигнем това, само ако поради нашето смирение виждаме в себе си причина за всичко, което се случва на нашия ближен.”