Основнонаучната философска школа в България / Първата половина на ХХ век

Целта на настоящото изследване е да се очертае в общи линии теоретичният, тематичният и проблемният релеф на основнонаучната философска школа в България върху основата предимно на публикациите в сп. „Философски преглед“, кореспонденция, спомени и др. Разработката не е само теоретичен анализ, но и „разказ“ за представителите на тази школа – Димитър Михалчев, К. Чолаков, Никола Илиев, Александър Илков, Атанас Попов, Славчо Димитров, Петър Теохаров, Добри Панайотов, Грозьо Грозев – като реални и живи хора. Ето защо фактологията в това отношение на места е представена по-цялостно, като стремежът е да се обобщи максимално цялата събирана досега информация за отделните философи и те да се представят пред нас не само като мислещи хора, но и като личности, които са реално вписани в определен социум и историческо време.