Основнонаучната философска школа в България. Втората половина на ХХ век

Изследването е продължение на публикуваната вече монография "Основнонаучната философска школа в България. Първата половина на ХХ век" (2006) и проследява жизнените и научните пътища на представителите на тази философия (Д. Михалчев, К. Чолаков, Х. Николов, А. Бънков и др.) през втората половина на същия век. Както в първата разработка, така и тук са използвани документални факти, спомени, интервюта, архиви и т.н., въз основа на които се верифицира твърдението на Димитър Михалчев, че "ще дойде ден, когато нито аз, нито Тодор Павлов ще бъдем живи: тогава философското поколение, което ще ни наследи, ще може свободно да разбере истинската връзка между българското ремкеанство и ръководената от Т. Павлов марксическа философия у нас". От 1903 г., когато марксистът Д. Благоев започва дискусия със студента по философия Д. Михалчев, до 1953 г., когато се заклеймява "последният представител на буржоазната философия у нас", е периодът, в който философските "стълкновения" между диалектическия материализъм и основнонаучната философия създават главното, но, естествено, не и единственото напрежение във философското развитие в България. Достатъчно е само да се споменат книгите на Д. Михалчев "Философията като наука" и по-специално нейното второ издание (1946), "Диалектика и софистика", "Традиционната логика и нейното материалистическо обоснование", "Чуйте и другата страна" и др., които са изцяло полемични и критично насочени към идеите на френски, съветски и български философи марксисти, за да се почувства мащабът на дебата. Диалектическият материализъм в България не може да бъде разбран, без да се имат предвид идеите на основнонаучната философска школа. Изследването е една малка илюстрация към това, като е показана връзката между тази школа и доминиращите теми и проблемни полета в диалектическия материализъм през 60-те и 70-те години на ХХ в., в България - генезиса на теорията на отражението, спецификата на съзнанието, темата за отношенията, спецификата на вторичните качества, критиката на т.нар. репрезентативен реализъм, разбирането на причинното отношение и др. Така завещанието на Димитър Михалчев - де се разкрие истината за отношението между ремкеанството и марксизма - е в голяма степен изпълнено!