Новели

...Без съмнение си спомняте, госпожо, за сватбата на госпожица Дювал. Макар за нея в Париж да говориха само един ден, както става с всяко нещо тук, тя беше голямо събитие за определени кръгове: ако не ме лъже паметта, случи се през 1825 г. Госпожица Дювал току-що бе излязла от църковния девически пансион, девойка на осемнайсет години с двайсет хиляди ливри рента. Господин Дьо Марсан, който встъпи в брак с нея, имаше само благородническата си титла и известни надежди, че един ден, след смъртта на чичо си, ще бъде пер на Франция – надежди, които отлетяха след Юлската революция. Иначе не разполагаше с никакво състояние, а беше прочут с бохемските си младежки прояви. Говореше се, че напуснал третия етаж на къща със стаи под наем, за да отведе госпожица Дювал близо до църквата „Свети Рох“1 и се настанили в един от най-красивите дворци в предградието „Сент Оноре“. Този странен съюз, сключен видимо доста лекомислено, предизвика хиляди тълкувания, всички до едно – погрешни, защото сред тях нямаше просто. Хората се опитваха на всяка цена да открият необикновено обяснение на странния факт. Ще приведем няколко детайла, необходими ни да си изясним нещата, същевременно те ще ви дадат и представа за нашата героиня...\r\n\r\nИз "Емелин"\r\n\r\n\r\n\r\nРоден на 11 декември 1810 г., Мюсе принадлежи към изключително културно аристократично семейство, от което наследява вкуса към изящната словесност и към изкуствата. Предполага се, че негова прапралеля е Жана д’Арк и е в роднински връзки с поета Йоахим дьо Беле. Баща му, Виктор-Данатиен дьо Мюсе-Пате, е висш държавен чиновник, завеждащ кабинета на министъра на войната и литератор, роден е на 5 юни 1768 г., аристократ либерал.