Наръчник за критическо мислене

Различни научни дисциплини се интересуват от човешките убеждения: психологията - от когнитивните механизми, чрез които те се формират, социологията - от въздействието на обществените нагласи върху тях. Питаме се сеъщо какви са основанията, които показват, че едно убеждение си струва да бъде запазено. В примерите с психологията и социологията въпросът е секриптивен, доколкото търси описание на процес, който води до определен резултат. Вторият въпрос обаче е нормативен, доколкото търси критерии, по които да бъде оценен този резултат. Нормативни дисциплини като логиката и епистемологията традиционно търсят критерии за правилност на убежденията, като в последно време тази задача бива вменявана на критическото мислене. съответно то може да бъде определено като практическа логика, така и като приложна епистемоогия. Причината за това е, че за разлика от логиката и епистемологията, които търсят дефиниция за правилност на умозаключенията и обоснованост на убежденията, критическото мислене се интересува от формулирането на минимален набор от универсално приложими критерии, които позволяват да различаваме убежденията - оправдани или основателни...