Моят старец Иосиф, Исихаст и Пещерник 2 том

...Нашият живот близо до стареца носеше чертите по-скоро на детство, отколкото на зряло състояние. Нашето внимание беше устремено основно към монашеското предание и ние, доколкото беше възможно, принуждавахме себе си към изпълняването на задълженията, предписани от устава. Това, което в действителност не ни достигаше, беше способността да разпознаваме духовните състояния, свойствена за имащите опит и дар на разсъждение, и поради това от нас се изплъзваше - в своята дълбочина, ширина и височина - духовното величие на стареца. Но може би това, че учениците откриват своя наставник, когато той им бъде отнет (сравни с Лук. 5:35), е обичайно и неизбежно явление? Старецът неуморно се стремеше да ни предаде всичко възможно от духовното и усилията му не бяха безрезултатни, тъй като на мъдрия очите са в главата му (Екл. 2:14). Но наистина всичко си има време, време има за всяка работа (Екл. 3:1). Вече в зряла възраст, когато старецът го нямаше редом с нас, ние разбирахме дълбочината на неговите думи и дела, докато по времето, когато той още беше жив, те изглеждаха на нашата неопитност като непостижима загадка. Ние с всичките си нищожни сили се стараехме да проявяваме послушание и да не огорчаваме стареца, обаче много рядко разбирахме смисъла и главната цел на духовния закон, в който с толкова голяма ревност ни наставляваше старецът. Няма да се връщам отново към подробности от неговата биография, но ще направя някои пояснения, отнасящи се за духовния закон, който всъщност управлява хората. Виждахме, че старецът никога нищо не предприема, без преди това да се е помолил. Когато му задавахме някакъв въпрос за бъдещето или относно следващия ден, той казваше, че ще ни отговори утре, и целта му беше този отговор да бъде предшестван от молитва...