Добротолюбие, том 3 

"...Да се по­ка­ем ис­к­ре­но, та ка­то се ос­во­бо­дим от страс­ти­те, да дос­тиг­нем оп­ро­ща­ва­не на гре­хо­ве­те. Да през­рем вре­мен­ни­те бла­га, за да не би, спо­рей­ки за­ра­ди тях с хо­ра­та, да на­ру­шим за­по­вед­та за лю­бов­та и да от­пад­нем от Бо­жи­я­та лю­бов. Да хо­дим ду­хом и да не след­ва­ме по­хот­та на плът­та (Гал. 5:16). Да се бо­рим и да бъ­дем бди­тел­ни, да се отър­сим от съ­ня на без­г­ри­жи­е­то, да по­рев­ну­ва­ме на све­ти­те под­виж­ни­ци на Спа­си­те­ля и да под­ра­жаваме на тех­ни­те под­ви­зи, заб­ра­вяй­ки то­ва, ко­е­то е зад нас, и стре­мей­ки се нап­ред, да под­ражава­ме на тях­но­то не­у­мор­но усъ­вър­шен­с­т­ва­не, на го­ре­що­то им усър­дие, на пос­то­ян­с­т­во­то във въз­дър­жа­ни­е­то, на све­тост­та на це­ло­мъд­ри­е­то, на твър­дост­та на тър­пе­ни­е­то, на не­по­ко­ле­би­мост­та на тях­на­та бла­гост, на ис­к­ре­ност­та на със­т­ра­да­ни­е­то, на не­въз­му­ти­ма­та кро­тост, на го­ре­ща­та рев­ност, на ви­со­ко­то сми­ре­но­мъд­рие, на съ­вър­ше­но­то без­ко­рис­тие, на мъ­жество­то им, на бла­гост­та и на ти­хия им нрав. Да не бъ­дем сниз­хо­ди­тел­ни към вле­че­ни­е­то ни към удо­вол­с­т­вия, да не до­пус­ка­ме раз­с­лаб­ва­не в по­мис­ли­те, да не ос­к­вер­ним съ­вест­та си, да има­ме мир с всич­ки и свя­тост, без ко­я­то ни­кой ня­ма да ви­ди Гос­по­да (Евр. 12:14). При всич­ко то­ва не­ка стра­ним от све­та, бра­тя, и от то­зи, кой­то ни из­ку­ша­ва в не­го. Да ос­та­вим плът­та и плът­с­ко­то. Да се ус­т­ре­мим към не­бе­са­та и там да има­ме сво­е­то жи­тел­с­т­во, под­ра­жа­вай­ки на бо­жес­т­ве­ния Апос­тол, да дос­тиг­нем На­чал­ни­ка на жи­во­та и да вку­сим от то­зи из­вор. Да със­та­вим хор с ан­ге­ли­те и ар­хан­ге­ли­те, да въз­пе­ем на­шия Гос­под Иисус Хрис­тос, Ко­му­то е сла­ва­та и власт­та за­ед­но с От­ца и със Све­тия Дух, се­га и вся­ко­га и във веч­ни векове. Амин..."