Историята на Артър Гордън Пим от Нантъкет. Гротески и арабески

...Една вечер имаше събиране у господин Бърнард и към края на вечерта ние с Огъстъс бяхме доста пийнали. Както обикновено в такива случаи предпочетох да остана у тях, вместо да си ходя вкъщи. Стори ми се, че той заспа съвсем тихо (когато забавата свърши към един часа), без да спомене изобщо любимата си тема. Сигурно бе минал вече половин час, откакто си бяхме легнали, и вече почти задрямвах, когато той изведнъж се сепна и произнесе ужасна клетва – че няма да си легне заради всичките Артър Гордън Пимовци в този християнски свят, взети заедно, докато от югозапад духа такъв великолепен бриз. Бях изненадан, както никога дотогава \r\nне знаех какво възнамерява, и мислех, че виното и силните питиета го бяха изкарали от равновесие. Но Огъстъс продължи да говори съвсем спокойно и обяви, че макар и да знае, че го смятам за пиян, никога през живота си не е бил по-трезвен. Добави, че му е противно да се търкаля в леглото като куче в такава прекрасна нощ и възнамерява да стане, да се облече и да се поразходи с лодката. Трудно мога да кажа какво ме обзе в този момент, но едва бе изрекъл тези думи, когато почувствах трескава възбуда и радост и реших, че лудата му идея е едно от най-примамливите и разумни неща на света...\r\n\r\nИз книгата\r\n\r\n\r\n