Големите надежди

Чарлз Джон Хъфам Дикенс (1812–1870) е родом от Портсмут, Англия. След като баща му попада в затвора за дългове, Чарлз е принуден да напусне рано училище, за да изкарва прехраната си, работейки във фабрика. Тежките условия, в които живее и работи в тези години, са в основата на бъдещия му успех – именно те повлияват силно на интереса му към реформиране на социално-икономическите и трудовите отношения, които смята за несправедливи към по-бедните, и които долавяме в не едно и две негови произведения.\r\nДикенс е сред най-популярните автори и критици на XIX век, чиито безценни творби му носят нечуван успех още приживе – той постига по-голяма популярност от всеки друг английски писател по това време и е определян от мнозина като най-видния представител на Викторианската епоха. Автор на 15 романа, сред които добре познатите и любими на мнозина и днес Дейвид Копърфийлд, Приключенията на Оливър Туист, Барнаби Ръдж, Коледна песен и др., както и на множество разкази, статии, лекции, пиеси и др.\r\n\r\n...Когато стигна до ниската църковна ограда, той я прескочи като човек, чиито нозе са отекли и вдървени, после ме потърси с поглед. Аз се обърнах и хукнах с все сили към къщи. Но след малко пак се обърнах и отново видях, че човекът бе тръгнал към реката, като продължаваше да се държи с две ръце и стъпваше внимателно с пребитите си нозе по големите камъни, разхвърляни тук-там из блатата, за да може да се минава из тях при поройни дъждове или по време на прилив. Спрях се да го погледам; блатата се простираха като дълга, водоравна черна ивица; също тъй дълга водоравна ивица, но по-тясна и по-светла беше реката, а небето беше смесица от огненочервени и плътночерни ивици. Край брега на реката едва можах да различа две черни сенки – единствените изправени предмети в цялата местност; единият беше фарът, по който моряците определяха пътя си – много грозен, ако го видите отблизо: като нанизано на прът разковано буре; другият беше бесило с останки от верига, на която някога е бил обесен пират. Човекът вървеше с накуцване към бесилото, сякаш беше оживелият пират, който се връща, за да увисне пак на въжето. Аз изтръпнах при тази мисъл; а като видях, че кравите вдигнаха глави да го погледнат, се запитах дали и те не мислят така. После се огледах за ужасния момък, но не открих никаква следа от него. Въпреки това отново се изплаших и затичах към къщи, без да се спирам...\r\n\r\n\r\nИз книгата\r\n\r\n\r\n