До изгонените от Рая. Мисионерски писма

Из книгата\r\n\r\nДО МЛАДИЯ УЧИТЕЛ, КОЙТО ПИТА: ИМА ЛИ ДНЕС ИСТИНСКИ ХРИСТИЯНИ?\r\nИма ги, има мнозина. Ако ги нямаше, яркото слънце би угаснало. Защото нима такова скъпоценно кандило би огрявало един зверилник? Много хартия би ми потрябвала, за да ти опиша чудните примери за истински християни, които дори само аз съм срещал през живота си. И на теб - много време, за да четеш и услаждаш душата си. Засега изпитай себе си, като се огледаш в този пример. Миналото лято бяхме в Мачва. Докато чакахме влака на една малка гара, съгледах край релсите възрастна селянка. Повехналото й старческо лице беше озарено от онази чудна, тайнствена светлина, която често може да се забележи по лицата на духовните люде. Попитах я:\r\n- Кого чакаш, сестро?\r\n- Когото ми прати Господ - каза тя.\r\nОт последвалия разговор разбрахме, че всеки ден тя идва на гарата, за да види дали няма да се появи някой беден пътник, нуждаещ се от хляб и подслон. И ако има такъв, приема го с радост в своя дом като изпратен от Господа. Научихме също, че тя чете Светото Писание, ходи на църква, пости и спазва всички Божии заповеди. По-късно нейни съседи ни казаха, че тази жена е истинска светица. Накрая се опитах да похваля нейното евангелско гостоприемство. Но преди да довърша, тя въздъхна и рече:\r\n- Нима ние не сме Негови гости всеки ден, през целия си живот?\r\nО, милостива и сладка душо народна! Мой млади приятелю, ако се наричаш народен учител, често може и да се окажеш посрамен, но ако се наричаш ученик на народа, няма да се посрамиш никога.\r\nНека светата Божия милост те озари!