Великите владетели на Второто българско царство

...Началото на моите изследвания върху живота и дейността на владетелите на Вторто българско цалрство датира отпреди повече от четвърт век. Вероятно пряк повод бе работата ми с факсимилетата на писмената заповед на Иван Шишман от ръкопис № 310 от библиотеката на Румънската академия на науките. Но като се замисля, тази тема ме е вълнувала винаги. А моята теренна работа на археолог във Велики Преслав, Велико Търново, Източните Родопи и други места из нашата Родина ми показа непознати страници от историята на тринайсетото и четиринайсетото столетие, които си струва да бъдат прочетени. Някои смятат, че тази история не е толкова ефектна, колкото миналото на Първото българско царство. В нашата наука по принцип сравненията между различни епохи са обречени на неуспех. Защото всяка от тях има своите закономерности и определена хронологична среда, в която се случват събитията. Не може да си представим цар Иван Асен II във времето на хан Аспарух, както не бихме възприели Наполеон Бонапарт до Карл Велики. Всеки от тях заема отреденото му от съдбата място и изваден от този контекст, губи своето величие и исторически смисъл. И все пак съществуват определени общи черти и закономерности, които се повтарят и точно те създават приемствеността. Такива за нас са езикът и народностото име "българи", запазило се най-дълго като наименование на държава в днешна Европа. Такава е, разбира се, писмеността - кирилицата, създадена в Плиска и Преслав, откъдето тръгва по целия свят. Но една обща черта свързва Първото и Второто българско царство и през вековете става историческа закономерност. Това е имперската идея, която никога не напуска българските царе...

Из книгата

Заветът

Авторът