Вътрешният свят на травмата

Това е книга за вътрешния свят на травмата такъв, какъвто ми бе разкрит в сънища, фантазии и междуличностни борби на пациенти, участващи в психоаналитичния процес. Надявам се да илюстрирам как психиката откликва вътрешно на непреодолими житейски събития, когато животът във външния свят стане непоносим, какви модели на несъзнавана фантазия осигуряват вътрешен смисъл за жертвата на травма, когато съсипващи живота събития унищожат изцяло външния смисъл и най-сетне, кои са чудотворните животоспасяващи защити, които осигуряват оцеляването на човешкия дух, застрашен от унищожителния удар на травмата. Малцина автори са признали техните животоспасяващи качества или архетиповата им природа и смисъл. За прозрения по тези въпроси се обръщаме към ранния диалог между Фройд и Юнг, когато и двамата са се мъчили да разберат  „митопоетичните” фантазни образи, бълвани от психиката като последствия от травмата.

Нашата главна хипотеза е, че архаичните защити, свързани с травмата, биват въплътени като архетипови даймонични образи. С други думи, свързаната с травма съновна образност представлява автопортрет на психиката, изобразяващ нейните собствени архаични защитни операции и така сънищата подпомагат лечебния процес, символизирайки афекти и фрагменти от личното преживяване, които до този момент са били невъзможни за представяне в съзнанието. Взети заедно, „митологизираните” образи изграждат това, което наричам архетиповата система за самосъхранение на психиката. Тази структура представлява универсална вътрешна „система” в психиката, чиято роля изглежда е защитата и съхранението на един неприкосновен личностен дух в ядрото на истинската същност на индивида.
Вярвам, че прозренията на Юнг за вътрешния свят на травмираната психика са особено важни за съвременната психоанализа, докато в същото време съвременната работа върху травмата изисква преразглеждане на юнгианската теория. Настоящият труд е усилие, от една страна, да се илюстрира стойността на приноса на Юнг, от друга страна, опит да се предложат известни теоретични преразглеждания, станали необходими по моя преценка заради откритията на изследователи и клиницисти, занивамащи се с травмата, особено тези от съвременните обектни отношения и себе-психологията.

Доналд Калшед е аналитик с частна практика и преподавател, член на института „К. Г. Юнг“ в Ню Йорк.