Трихотомия или учение за трисъставността на човека Страстите и борбата с тях (Извадки от съчинения и писма) Природонаучни аналогии на молитвеното състояние

"...Разсеяните лъчи на слънцето не могат да запалят нещо; но когато ги съберат в една точка посредством лупа, те бързо запалват всяко леснозапалимо вещество. Същото става и в нас. Когато не внимаваме в себе си, мислите и чувствата ни са разсеяни; а когато внимаваме, те се събират в едно, и тогава в сърцето ни се запалва топлина - от мисълта за вездесъщия и изпълващ всичко Господ. И така, като внимаваме в себе си и стоим умно пред Господа в сърцето, да ходим в Божиите заповеди и във всички църковни наредби - и благодатта на Духа ще гори неугасимо в нас. Огънят на Духа тогава ще подпали всичко нечисто и ние ще бъдем изградени като Божие жилище от този Дух. Само че непременно трябва едновременно да правим всичко това. А щом нещо не достига, то ще разруши и това, което е налице - особено ако не достигат внимание към движенията на сърцето и предпазливост. Ето един близък пример за това! Днес се молим и утре ще се молим. Господ е милостив и в зависимост от усърдието на молещите се ще изпрати на някои топлина и ще стопли сърцата им. Това ще бъде движение на Духа на благодатта. Но ако след това не бъдем предпазливи и употребим нещо излишно на масата, или се отдадем на неумерен сън, или тръгнем да се забавляваме по веселби, или завържем разгулно приятелство, или тръгнем по благани и театри - тези бесовски зрелища, то цялата събрана топлина ще си отиде от нас, пак ще останем празни и студени и може би повече, отколкото преди. (1, с. 192)"