Приеми Църквата като дете (Покайна библиотека 12)

" За този, който счита сам себе си за бог, истинският Бог е ненужен съперник; колкото Той е по-истинен, толкова повече на човека му се иска да Го разпне. А на друг му е все едно - и с Бог, и без бога няма разлика. може и без вяра да живее, може и свярата да се съгласи, само да не му се налага да пожертва нещо. Трети има боголюбива, но разсъдителна душа. Такъв много разпитва, претегля, обмисля, но когато се убеди в истината, я приема и заживява с нея. Четвърти, въпреки, че още не е познал Бога, тъгува дълбоко в душата си и когато научи за Бога, веднага разпознава в него Този, Когото, без да осъзнава е търсил с душата си. Тогава оставя всичко и се затичва след Христа..."