Наставления на свети Макарий Велики за християнския живот

Авторът на Духовни беседи свети Макарий Велики е последователен проповедник на идеята за човека като психосоматично цяло, призван към обожение както душевно, така и телесно. Макарий ни разкрива сърцето като седалище на ума, управляващо както душевните, така и телесните органи. Образът Божи не се търси само в душата, но и в тялото, защото е казано, че не душата, а човекът е сътворен по образ на своя Творец. В учението на Макарий за психосоматичния център на човека - сърцето, което управлява всеки душевен и телесен орган, разпознаваме корените, станали предпоставка за развитието на византийския исихазъм. Терминът нус у Макарий представлява събирателно понятие за цялата психична природа на човека - "вътрешния човек". Центърът, който управлява както вътрешния, така и външния човек, е сърцето. Ето защо, цел на духовния подвиг трябва да бъде очистването не толкова на ума, колкото на сърцето, защото "там се намират умът и всички душевни помисли".