Наследникът от Калкута

Pомaнът "Hacлeдникът от Кaлкутa" e пpиключeнcкa иcтоpия, нaпиcaнa по вpeмe нa 10-годишнa пpиcъдa в cъвeтcки тpудов лaгep в Сибиp. Taм Pобepт Щилмapк попaдa, cлeд кaто e оcъдeн зa клeвeтничecтво cpeщу влacттa. \r\n\r\n...Две дълги гирлянди от зелени вейки и живи цветя кръстосваха могъщия корпус на кораба, извисяващ се над платформата. Обвитият в зеленина форщевен беше украсен с две изкусно изрязани от дърво лебедови крила, разперен в плавен полет. На малкото временно капитанско мостче в центъра на палубата, под опнато за в случай на дъжд платно, стоеше с меден рупор в ръка собственикът на „Окриленият“. Ветрецът развяваше гънките на плаща му, обшитата със злато презраменна лента на шпагата пресичаше косо през гърдите камизолата му; беше гологлав. Рано побелелите косми сребрееха сред неговите гъсти, тъмни, леко къдрави коси, грижливо подредени от фризьора. Пренебрегвайки модата, този път той не беше си сложил напудрената перука с плитка. Стоеше в центъра на кораба сам, ефектно открояващ се върху синия фон на небето. На известно разстояние от платформата, от която трябваше да се плъзне корабът във водата, на една дъсчена естрада се бяха събрали гостите и разглеждаха с любопитство доковете, кораба и самотната фигура на мъжа, застанал на мостчето. Около мястото, отредено за гости, се тълпяха празнично облечени работници, дошли с жените и децата си...\r\n\r\nИз книгата\r\n\r\n\r\n\r\n\r\n\r\n