Молитвослов

Mолитвата е възнасяне на ума и сърцето към Бога, съзерцаване на Бога, дръзновена беседа на творението с Твореца, благоговейно предстоене на душата пред Него като пред Цар и Сам-Живот, Който дава живот на всички; забравяне заради Него на всичко, което ни заобикаля, храна за душата, въздух и светлина, нейна животворна топлина, очистване от греховете, благо иго Христово, Негово леко бреме. Молитвата е постоянно чувство (осъзнаване) на собствената ни немощ или духовна нищета, освещаване на душата, предвкусване на бъдещото блаженство, ангелско блаженство, небесен дъжд, който освежава, напоява и оплодотворява земята на душата, сила и крепост на душата и тялото, освежаване и очистване на мисления въздух, просвещение на лицето, веселие на духа, златна връзка, която съединява творението с Твореца, бодрост и мъжество във всички скърби и изкушения на живота, светилник на живота, успех в делата, равноангелно достойнство, утвърждаване на вярата, надеждата и любовта. Молитвата е приобщаване към Ангелите и светиите, от века угодили на Бога. Молитвата е изправяне на живота, майка на сърдечното съкрушение и сълзите; силен подтик към дела на милосърдието; безопасност на живота; унищожаване на страха от смъртта; пренебрегване на земните съкровища, пожелаване на небесните блага, очакване на Съдията на света, общото възкресение и живота на бъдещия век; усилно старание да се избавим от вечните мъки; непрестанно търсене на милост (помилване) от Владиката; ходене пред Божиите очи; блажено чезнене пред възсъздалия и изпълващ всичко и всички Творец; жива вода за душата; молитвата е побиране в сърцето на всички хора чрез любовта; низвеждане на небето в душата; вместване на Пресветата Троица в сърцето според казаното: и ще дойдем при него и жилище у него ще направим (Иоан. 14:23).