Махабхарата. Сказание за митичния владетел на Индия и след него

„Махабхарата“ означава „Сказание за потомците на Бхарата“ (индийците и до днес наричат своята държава Бхарат). Оригиналът на този санскритски епос е от преди повече от две хиляди години и се състои от 100 000 куплета, разделени на 18 книги, в които се разказва за 18-дневната война между 18 армии.

...

Смята се, че "Махабхарата" описва едва ли не всичко, което може да се случи между хората в което и да е древно или съвременно общаство. Но все пак сюжетите, се разгръщат в света на Древна Индия. Затова е добре да имаме предвид някои особености. Обществото на Древна Индия е добре структурирано. хората там са осъзнали, че не са надарени с еднакви способности, възможности и таланти, приели са това разбиране и са подредили взаимоотношенията си. С времето това подреждане е добило ясни граници и придържане към съсловия, наречени касти. те са твърде много, но на върха стоят кшатриите, те са управляващата каста. Под тях са брамините. Важно е да се запознаем първо с брамините. Те са хората, които наблюдават, изучават, разсъждават, осмислят, трупат знания и историческа памет и след това предават това свое знание на тези, които искат да бъдат техни ученици. Така браминът се превръща в гуру. той е стигнал до убеждението, че за заниманията и живота му не са нужни богатства и разкош, затова живее само с това, което му е най-необходимо. Най-убедените в този възглед стават аскети, живеят с нищожна храна, почти несменяеми дрехи, неумити и в отшелничество, далеч от хората. Брамините, постигнали най-задълбочени знания и най-отдадени на служене на боговете, си спечелват авторитета на мъдреци. А най-способните мъдреци получават в дар божествено дълголетие и различни божествени способности, с които могат да даряват други хора, да благославят, а благословиите им да се изпълняват...

Из Предговор