Физиологичен автоимунитет или автоагресия

Как става така, че здравият човек реагира с образуване на високоафинитетни антитела само към опасни за организма инфекциозни агенти, но не и към собствените антигени, нито към чужди антигени, които не го застрашават? Това е въпрос, който предизвиква спорове повече от сто години. Проблемът далеч не е само чисто теоретичен. От отговора зависи какъв лечебен подход ще се избере при автоимунните болести. През последните десетина години беше убедително показано, че Т- и В- лимфоцити с антигенна специфичност има при всеки здрав индивид. Нашите данни потвърждават, че реактивността на IgG в нормален човешки серум към антигени в чернодробен екстракт, определена с Уестърн блот, е слаба.   Пречистеният от същия серум IgG в идентична концентрация разпознава обаче множество чернодробни антигени. Самото присъствие на автореактивни клетки и антитела не е достатъчно за отключването на автоагресивна болест. Границата между физиологичната автореактивност и автоагресивния имунен отговор не е рязка и лесна за очертаване. Лимфоцитите, разпознаващи автоантигени, се намират при здравия човек под строг контрол. Монографията е посветена на механизмите на този контрол. Разгледани са и някои необичайни хипотези и модели, имащи за цел разгадаването на загадката на автоимунните заболявания.